Адвокатска кантора "Юрикон"

Прекратяване на трудови договори от страна на работодателя

admin — Sun, 12 Feb 2012 18:48:48 +0000

Нормативната уредба на трудовите правоотношения е съществена част от българското законодателство, която има пряко отражение върху икономиката. Особеност представлява обстоятелството, че макар и изминали повече от двадесет години от преминаването на стопанството на страната ни към принципите на пазарната икономика законодателят все още не е пристъпил към приемането на нов и изцяло съобразен със съвременните реалности кодекс на труда. За сега в това отношение подходът все още се ограничава с изменения и допълнения на кодекса на труда, действал още при системата на планова икономика и водеща позиция на работниците и трудещите се в обществото. Въпреки всички промени до сега духът на кодекса на труда все още е ориентиран в по-голяма степен в защита на интересите на работниците и служителите.
Настоящото становище има за цел да представи основните и най-често прилагани начини за прекратяване на трудовите правоотношения от страна на РАБОТОДАТЕЛИТЕ. Тези начини и възможности са следните.

1. Прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните /РАБОТОДАТЕЛ – СЛУЖИТЕЛ/. Става посредством подаване на молба от страна на служителя до работодателя с предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Работодателят се съгласява, като изразява волята си в този смисъл, поставяйки резолюция върху молбата от работника /изписва се Да/. След това се издава заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие.
При този вариант прекратяването настъпва от датата на заповедта /евентуално връчването й на служителя/ и няма никакви допълнителни срокове на предизвестия или други подобни.
Може да се каже с категоричност, че това е най-чистият и елегантен начин за прекратяване на трудовите правоотношения.

2. Уволнение.
2.1. Уволнение от страна на работодателя с предизвестие.
При тази хипотеза до прекратяването на трудовото правоотношение се стига без да е налице някаква вина на служителя и без съответният служител да има желание да напусне работното си място.
В същото време, за да прибегне до тази възможност работодателят следва да има съответни основания, а именно някое от тези по чл. 328 от КТ. Най-честите хипотези са намаляване на обема на работата, съкращаване на щата и др. При тях обаче в случай, че на съответната длъжност са назначени и работят повече от един човека, примерно касиерите са 2 или механиците са 2 и пр. Съобразно съответното действащо щатно разписание, то работодателят следва да извърши процедура по подбор. Идеята е че като уволнява един от касиерите, например, то работодателят следва да обоснове избора си защо уволнява точно определен човек, а не друг. От своя страна процедурата по подбор е свързана с назначаване на комисия за извършването му, определяне на критерии за подбора, извършване на класиране и съответно уволнение на онзи, който е събрал най-малко точки при подбора.
Конкретно що се отнася до основанието съкращаване на щата следва да се имат предвид предходното щатно разписание, приемане на ново щатно разписание и пр.

2.2. Дисциплинарно уволнение.
При тази възможност следва да е налице извършено нарушение на трудовата дисциплина и да е извършена надлежно процедурата по установяване на нарушението и осигуряване на възможност на служителя да представи становище преди извършването на уволнението. Основната идея на установената процедура по дисциплинарно уволнение е да се даде гласност на стартирането й и защита на правото на работника/служителя да представи обяснения. Законодателят е придал на тази възможност за защита особено важно значение предвид правилото, че ако РАБОТОДАТЕЛЯТ не е поискал предварителното становище от служителя, то уволнението подлежи на отмяна само на това основание без спорът да се разглежда по същество. При прибягването до възможността за дисциплинарно уволнение РАБОТОДАТЕЛЯТ следва да е събрал категорични и неоспорими доказателства относно извършеното нарушение на дисциплината, тъй като при евентуалното оспорване на уволнението по съдебен ред тъкмо за работодателя е доказателствената тежест да установи нарушенията.
След като е поискано становището на служителя се издава заповед за уволнение.
При тази хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение отново настъпва незабавно.
В същото време при тази хипотеза следва да се има предвид, че опасността от обжалване по съдебен ред и присъждане на обезщетения ако не е спазена процедурата е най-голяма.

3. Прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение.
Налице е също така и хипотеза, при която трудовото правоотношение може да се прекрати по инициатива на работодателя като предложи на служителя съответно обезщетение. Тук особеността е свързана с това, че законът въвежда минимален размер на обезщетението – 4 брутни работни заплати. В случай на достигане до съгласие между страните прекратяването настъпва отново веднага без да е необходимо изтичането на каквито и да са срокове на предизвестие.
Следва да се има предвид, че при уволняване на определени категории служители законът въвежда изискване за спазване на определена допълнителна процедура. Така например при уволняване на трудоустроени служители или такива, които боледуват от определени болести посочени в наредба на министерски съвет преди уволнението се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда, а също така и да се вземе мнението на ТЕЛК.
Не се допуска прекратяване на трудови правоотношения по време на ползване на законоустановен отпуск.

© Адвокатска кантора „Юрикон”/адв. Дойчин Иванов. Използването на тази статия, както и на фрагменти от нея без изричното съгласието на нейния автор е забранено и се преследва по предвидения от закона ред.

Сдружение на собствениците

admin — Mon, 15 Aug 2011 18:12:06 +0000

Нормативната уредба на сдруженията на собствениците съобразно закона за управление на етажната собственост – нови възможности за саниране и обновяване на сградите
в режим на етажна собственост. Типичен български феномен на градската действителност и атмосфера през последните години станаха остъклените балкони. Друг типично български градски феномен са вътрешните преустройства на апартаментите и извършването на топлоизолации на отделни самостоятелни обекти в жилищните блокове. Всичко това в крайна сметка доведе до това общите домове – блоковете да изглеждат отстрани като на кръпки, с хаотично остъклени балкони всеки в собствен стил и с топлоизолации отново с различни материали и собствени цветове. Причините за това са до голяма степен ясни и обясними. Извършването на подобрения е в известен смисъл скъпо удоволствие и признак за наличието на отговорност на едни собственици, респективно липса на такава при други. По една или друга причина усилията на живеещите в определена жилищна сграда в режим на етажна собственост много трудно се случва да се координират и синхронизират до степен да се премине към общо и целенасочено действие.
Отделно от това, типично в стила на българския индивидуализъм творческите виждания на извършващите съответните подобрения никога не могат да съвпаднат и по някакъв начин да бъдат предварително съгласувани.
Така или иначе вариантите за развитието на горепосочените процеси са два, или кръпките да се увеличават по същия стихиен и неконтролируем начин както до сега или да се започнат общи усилия в по-голям мащаб и размах, които да задоволяват общите потребности и необходимости на целите сгради или казано с други думи вместо да се продължава с индивидуални ремонти на парче да се премине към извършването на ремонти на целите сгради.
Законът за управление на етажната собственост предоставя широки и перспективни възможности за случване на посочената по-горе качествена промяна. Пътят за това са новите възможности за достъп до безвъзмездни средства за ремонти, саниране, обновяване на сградите. Средството за получаване на този достъп е сдружението на собствениците.
Сдружението на собствениците е самостоятелен субект – юридическо лице. Същото се отличава с редица особености. То може да има само и единствено целта да се усвояват средства от фондовете на ЕС, държавния и/или общинските бюджети или собствени средства или други източници на финансиране за извършване на ремонти и обновяване на сградите в режим на етажна собственост.
Сдружение на собствениците могат да учредят собственици на самостоятелни обекти в сгради, които притежават най-малко 67% от общите части на сградата. Сдружение на собственици могат да учредят собствениците от отделен вход на сграда в режим на етажна собственост, от няколко входа или от входовете на цялата сграда. Необходимо условие за редовното учредяване на сдружение на собствениците е изпълняването на съответна регламентирана в ЗУЕС процедура.
Същата е свързана със свикването на учредително събрание. Право да поиска свикване на учредително събрание има всеки собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда. Свикването на учредително събрание се извършва с поставяне на видно място в сградата на съответна покана. Към поканата задължително се прилага и проектът за споразумение за създаване на сдружението. Това на практика е учредителният акт на юридическото лица. За редовността на учредителното събрание е необходимо присъствието на поне 67% от общите части на сградата или входа, ако сдружението ще е само за входа. Преди започването на работата на събранието по същество е необходимо да бъдат избрани председател и протоколчик. Решенията за това се вземат с обикновено мнозинство. След това събранието пристъпва към разискванията и приемане на решенията, за които е свикано. Компетенциите на това събрание са следните:
- Приемане на решение за учредяване на сдружението;
- Определяне на наименованието на сдружението /наименованието задължително трябва да съдържа населеното място и пълен административен адрес на сградата в режим на етажна собственост/;
- Приемане на съответния проект на споразумение за създаване на сдружението;
- Избор на управителен съвет /управител/ и контролен съвет /контрольор/;
- Евентуално приемане на решение за ограничаване на съществуването на сдружението за определен срок;
Необходимото мнозинство за приемането на горните решения е 67% от общите части на сградата или входа. Изключение е предвидено единствено за решението относно избора на управителен съвет /управител/ и контролен съвет /контрольор/. По отношение на този избор законът допуска мнозинство повече от половината от присъстващите на събранието, т.е. така нареченото обикновено мнозинство.
На следващо място законът е установил изискване за съставяне на протокола от събранието в два еднообразни екземпляра, които да бъдат подписани от всички собственици, взели участие в събранието.
Налице са и съответни изисквания по отношение на необходимото съдържание на споразумението за създаване на сдружение на собствениците. Същите са следните:
1. наименованието на юридическото лице и неговия адрес;
2. предмета на дейност на сдружението и срока, за който се учредява;
3. реда за приемане на решения;
4. състава, мандата и организацията на работа на управителния съвет (управителя) и контролния съвет (контрольора);
5. други условия, за които собствениците се споразумяват.
Следващият етап в развитието на процедурата се отнася до подаването на заявление за вписване на сдружението в съответен публичен регистър, който се води от местната общинска администрация. Към заявлението се прилагат списък на собствениците, които участват в сдружението, заверени копия на протокола от учредителното събрание и от споразумението за учредяване на сдружението, а също така и нотариално заверени образци от подписите на лицата, които представляват сдружението. С това процедурата приключва и новосъздаденият субект може да започне съответните действия за получаване на средства за извършване на ремонти и подобрения.
От тук натам следват стъпките за кандидатстване за съответните средства. В това отношение следва да се има предвид, че в общия случай такива средства представляват част от общо необходимите. Рядко би могло да се стигне до 100 % безвъзмездно финансиране. При все това, помощи от порядъка на 30 – 50% от общите средства все пак също са стимул, който не е за изпускане и заслужава съответните усилия.

© Адвокатска кантора „Юрикон”/адв. Дойчин Иванов. Използването на тази статия, както и на фрагменти от нея без изричното съгласието на нейния автор е забранено и се преследва по предвидения от закона ред.

Правен режим на търговските марки на територията на РБ

admin — Tue, 19 Apr 2011 18:12:33 +0000

Правният режим на търговските марки в Р. България е уреден в Закона за марките и географските означения. По отношение на установената с този нормативен акт правна уредба са налице действащи от няколко месеца съществени промени, които засягат основни принципи и философията на процедурите по регистрация и защита на търговските марки.

Какъв беше в най-общи линии редът преди промените?
По отношение на процедурата по регистрация на търговска марка централна роля играеше Патентното ведомство. Тази институция приемаше съответните заявки, администрира същите, събира държавните такси и извършваше проверките по допустимостта на определена заявка /т.нар. абсолютни основания за регистрация – дали определен знак има характеристиките на марка/, проверките за наличие на относителните предпоставки за регистрация на определен знак, а именно дали вече за същите или сходни стоки и услуги не е налице регистрирана марка идентична или сходна. ПВ извършваше и проверка – т.нар. материална експертиза относно установяване на това дали заявената марка действително се използва в търговския оборот. От тази гладна точка Патентното ведомство изпълняваше ролята на служебен защитник на регистрираните марки по отношение на исканията за регистрация на нови марки.
По досегашния ред процедурата по регистрация на търговска марка продължаваше най-малко 18 месеца от датата на подаване на заявката.

С промените на закона се въвежда т.нар. опозиционна система. При нея титулярите на регистрирани марки вече имат ангажимента сами да следят за евентуалните нарушения на правата им. В случай, че се установят такива нарушения, то съответните собственици на марки имат правото да подадат до ПВ опозиция по отношение на искания за регистрация на сходни или идентични марки. Ако такава опозиция не бъде подадена ПВ има всички основания да регистрира подадената впоследствие марка и по този начин ще се стигне да наличие на повече от една сходна или идентична марка за едни и същи или сходни стоки и услуги.
В това отношение за собствениците на вече регистрирани марки възниква задължението да следят ежемесечно публикациите на подаваните заявки за регистрация на търговски марки в официалния бюлетин на ПВ. Тъкмо това е началната дата – публикацията на съответната заявка за търговска марка, от която дата започва да тече срокът, в рамките на който собственикът на регистрирана марка може да подаде опозиция. Срокът е регламентиран в чл. 38б, ал.2 ат ЗМГО и е 3 месеца от публикацията на конкурентната заявка за регистрация на търговска марка в официалния бюлетин на ПВ.
Във връзка с всяка редовна опозиция се образува производство по проверка на нейната основателност. От съответните страни се събират становища и съответния решаващ състав в ПВ се произнася с решение за уважаване на опозицията или за нейното отхвърляне.
На свой ред горните решения подлежат на обжалване пред съответния отдел по споровете при ПВ.
Ако срещу определена заявка за регистрация не бъде подадена опозиция за ПВ няма да са налице пречки за регистрация на марката.

Във връзка с горепосочените промени следват и значителните съкращавания на сроковете за регистрация на търговските марки, а именно вместо най-малко 18 месеца, сроковете се редуцират до 10 месеца. Става въпрос за случаите, при които не са налице отклонения във връзка с подавани опозиции и жалби и възражения.

Предвид изложеното по-горе, следва изводът, че по нововъведения ред за собствениците на търговски марки от съществено значение за защитата на правата им се явява ангажиментът по извършване на постоянно наблюдение на публикациите на търговски марки в официалния бюлетин на ПВ. Именно този контрол и постоянно наблюдение може да осигури възможността за спазване на сроковете за подаване на опозиция и предотвратяването на регистрацията на конкурентна марка.