Целта на настоящата статия е да бъдат разгледани възможностите за защита на лице, което е подложено на домашно насилие. Всъщност, това е един много сериозен социален проблем, за който липсва широка гласност. Въпреки няколкото епизодични опити от страна на ангажираните институции да поведат кампании срещу домашното насилие, то остава тема, за която не се говори или за която потърпевшите се страхуват да говорят.
При всички положения, проблемът е изключително многопластов и комплексен, но целта на настоящето е да бъде разгледан от правна страна. Подготовката ми, преди да напиша тази статия, мина и през преглед на нагласите и отношението на хората към превенцията и борбата с домашното насилие. От споделените мнения в интернет форумите и по различни други дискусии, в мен се създаде убеждението, че за не малка част от обществеността срещу домашното насилие трябва да се отговори със сила и едва ли не със саморазправа. Всъщност, доверието към закона и институциите, които следва основно да осъществяват защитата, е сведено много ниско. От друга страна, самите кампании срещу домашното насилие не успяха да вдъхнат увереност, така че потърпевшите да се изправят срещу проблема без страх.
Дефиницията на понятието „домашно насилие” в чл. 2 ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, гласи:
„Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”
Видно от дефиницията на понятието не само физическото, сексуалното, но и емоционалното, психическото и икономическото насилие попадат в обхвата на понятието. Последните от своя страна са по-трудно доказуеми. Обръщам внимание на момента на доказване, защото само по себе си издаването на заповед за защита става по пътя на едно производство и макар към началния момент съдът да кредитира твърденията на лицето, което иска да му бъде издадена такава заповед, то в процеса се дава възможност и на ответната страна да се защити като представя доказателства. Акцентирам върху горепосоченото, защото, ако чисто хипотетично: една жена е обект на домашно насилие от страна на мъжа си, подаде молба по чл. 18 ал. 1 ЗЗДН за незабавна защита и той бива изведен от семейното жилище, то тя ще трябва в последващия процес да докаже пряката и непосредствена опасност за живота си. Преди да се прави крачка към тази форма на защита е важно лицето, субект на тормоза и насилието да има доказателство/ва в своя полза. Ако е физически или сексуален тормоз- това да бъде удостоверено от компетентно лице- лекар, ако е психическо насилие- от съответния психолог-специалист и т.н. В Закона за защита от домашното насилие и в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК. Затова и показанията на свидетел, също са част от процеса на доказване.
Кои лица могат да търсят защита срещу домашното насилие?
Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Много е важно потърпевшият да бъде наясно, какво може да постигне от тези свои действия. Отговор на този въпрос изчерпателно дава чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, а именно:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Срокът, за който се налагат мерките по т. 2, т. 3 и т. 4 е между 3 и 18 месеца. Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Каква е процедурата по издаване на заповед за налагане на мярка за защита?
Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4.директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.
За да бъде задействана самата процедура по издаването на заповедта, следва да бъде депозирана писмена молба, която да съдържа:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция “Социално подпомагане”; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
5. подпис.
Към молбата трябва да бъде приложена и декларация от молителя за извършеното насилие. Срокът, в който тя се подава е 1/един/ месец от акта на домашно насилие. То много често се повтаря в кратък интервал, но в случай, че на лицето бъде издадено удостоверение, с което се констатира акта на насилие, то следва молбата да се подаде в рамките на месеца, последващ датата на издаване на удостоверяващия документ. При подаване на молбата не се дължи държавна такса като при издаване на заповедта съдът възлага таксата и разноските по делото на извършителя на домашното насилие. При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.
В деня на постъпване на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс. Такива могат да бъдат и :
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите “Социално подпомагане”, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Съдът се произнася с решение в открито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита. Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита. Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Решението на окръжния съд е окончателно.

Незабавна заповед за защитапо чл. 18. ал.1 от ЗЗДН:
Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Изпълнение на заповедта за защита
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3., а именно: / 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;/ Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава служебно изпълнителен лист.
Надявам се, че след това кратко изложение за възможностите и съдействието от страна на компетентните органи, освен че ще се повиши информираността на част от обществеността по този въпрос, също, че ще и нарастне решителността на потърпевшите от домашно насилие. Настоящата статия е насочена също и към близките на хора, подложени на непрестанен тормоз, на които законът дава възможност да бъдат активни и сами да провокират една защита за своите близки, когато последните са нерешителни и се страхуват. Изложението започна с това, че проблемът е изначално сложен и комплексен. Възможното развитие на един такъв тежък социален проблем са „n” на брой хипотези. По-скоро целта на материала е да информира гражданите за актуалната законова уредба към момента и да повиши тяхната правна култура, относно техните законови възможности за борба срещу домашното насилие.

Настоящото не претендира и не може да обхване всички аспекти на разглеждания проблем. За допълнителни въпроси се консултирайте с юрист.

© Адвокатска кантора „Юрикон”/Теодор Тодоров. Използването на тази статия, както и на фрагменти от нея без изричното съгласието на нейния автор е забранено и се преследва по предвидения от закона ред.